Твърде лично

on

Представям си човека като заключена кутия. Често отвън различна – цветна, мрачна или искряща. Кутия с няколко катинара и различни ключове. Една красива отвън, друга отвътре. Кутии, разпръснати на длъж и шир, до които на пръв поглед всеки може да се докосне.

Често обаче не намираме правилния ключ и започваме да търсим друга. Този път различен цвят, по-голяма или някоя малка, в която видиш ли има скрито съкровище. В днешно време всеки ден се сблъскваме с такива. Едни изглеждат привлекателни, други не чак толкова. Как обаче да намерим тази, чийто ключ държим в ръцете си?

И нека да си представим, че в кутията стои душата на човек. Достигаме ли до нея само с  един ключ и няколко ласкави приказки. И ако не, кога разбираме, че наистина сме намерили правилната кутия за нас?

Седнала съм сама в столично заведение, а около мен чувам женски разговор. Две приятелки разговарят, когато едната казва, че когато се опита да поговори сериозно с половинката си той често отклонява въпросите й. А другата отговаря, че може би не подхожда правилно или задава твърде лични въпроси. Та.. питам се има ли правилен подход? Има ли думи, с които можеш да спечелиш някого. И можеш ли да му вярваш безрезервно.

Когато някой нов дойде в живота ти в началото винаги е интересно. Мислиш, че си намерил съкровище, скъпоценен камък, че ще живеете заедно завинаги. В даден момент обаче той ти отговаря с „няма значение“ или просто мълчи. И тогава се замисляш.. Трябва да отключиш още един катинар за душата му или съществуват твърде лични въпроси, дори и в една връзка. Дори и за твоят човек. За твоята мечта. И не е ли именно една връзка това. Да откриеш този, чиято кутия е отворена за теб. И макар отвън не чак толкова привлекателна, тя да е красива и изящна отвътре.

Може би всеки има мнение по тези въпроси, но едва ли има отговор. Обича ли те някой по-малко или повече, когато реши да запази нещо за себе си. Сигурен ли си, че знаеш цялата истина. Никога няма да бъдеш. Сякаш всеки от нас има малка кутийка в себе си. И никой друг няма ключ за нея. Хората сме странни. Обичаме, заклеваме се, доказваме го. Но понякога дори и във връзките трябва да приемем, че има нещо твърде лично. А ключът за него стои единствено в нас.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s