Подхлъзнах се. За малко да падна. Оцелях.

Отново се подхлъзнах. За малко да падна. Оцелях. Питам се колко още ще продължи ?! До кога…. Скъпите ботуши от естествена кожа, произведени в Турция, пропускаха влага  над вълнените стелки, които „топлиха” краката ми. Половината сняг се беше разтопил и беше запълнил умело всички неравности по пътя, а останалата част от снега се беше превърнала в лед. За малко да падна. Оцелях… Счупеният ми и полужив телефон изпищя, беше той. Загубих ума и дума. Него го нямаше до мен, а аз се плъзгах. За малко да падна. Оцелях…

Ботушите ми пропускаха. Чудих се кое да избера локвите или леда. Мокрите крака или заплахата от счупване на някой от крайниците ми. Телефонът пищеше. От хиляди километри беше той, но не ме държеше. Плъзнах се. Оцелях… А той? Беше стоплил за малко сърцето ми, а сега беше до полуда студено. Също както ботушите ми – топли в началото, а след това до полуда студени. В тези месеци на годината беше лукс да е топло. Топло в сърцето ти, в дома ти, на краката ти. Завиждам на хората с топло сърце и крака. Аз все още съм студена, въпреки усилията, които полагам. И все пак оцелях.
В този ден бързах. Имах среща с човека, който щеше най-накрая да ми връчи сертификата по английски език, който с толкова усилия бях изкарала. Хартийката, струваща половината заплата на майка ми, стоеше в ръцете ми. Дали ще ми потрябва някой ден не знам, но поне я имам. Може би ще ми помогне след време. За да си купя нови ботуши или поне малко топлина. Но.. кой знае? Помислих си, че бъдещето е пред мен и че животът ще подреди нещата така, както трябва. Не видях стълбите. Подхлъзнах се. За малко да падна. Оцелях. Бъдещето все още е пред мен. Счупеният ми телефон извибрира. Беше той, а всъщност го нямаше.

Тъжно е, когато очакванията ни се разминават с реалността. За скъпите ботуши менте, за непочистените улици, за любовта. Животът ни поднася изненади.  Предателства, приятелства, нова година- нов късмет и какво ли още не. Въпросът е да знаем, че не всичко е такова, каквото изглежда. Че понякога е до полуда студено и че понякога е възможно да се подхлъзнем. Също както аз се бях подхлъзнала – с едни ботуши, по един непочистен път, с една телефонна любов… Е, да! Това е животът – аз отново се подхлъзнах, за малко да падна и все пак.. оцелях!

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s