Художествена гимнастика

Когато бях на пет години стъпих за пръв път в залата по художествена гимнастика. Треньорката ми беше дошла в детската градина и предложи на всички момичета да тренират. Родителите ми ме заводеха още на първия ден. Всичко беше голямо, сложно, но и много забавно. От детска игра спортът се превърна в начин на живот. А колкото по-голяма ставах, толкова по-трудно ставаше. Важното беше да тренираш и да не се отказваш. Печелих медали, побеждавах, но и губих. Научих се, че няма незаменими, звезди и стопроцентови таланти. Научих се да губя. И така.. ден след ден.. всеки ден в залата, изминаха 14 години от живота ми. Дойде и моментът, в който трябваше да прекратя. Не беше никак лесно. В живота на всеки човек идва момент за нещо ново, но важното е да не забравяме старото, да си спомняме на какво ни е научило и винаги да се усмихваме.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s