Кръстопът

Не смеех да докосна нищо в чуждата къща, в която живеех за кратко. Чиниите стояха подредени по местата си, хладилникът беше празен. Аз бях дошла с една малка раница с малко дрехи и тоалетни принадлежности. В джоба ми държах чужда връзка с ключове и дори ми беше трудно да запомня адреса си. Отново бях на…

Твърде лично

Представям си човека като заключена кутия. Често отвън различна – цветна, мрачна или искряща. Кутия с няколко катинара и различни ключове. Една красива отвън, друга отвътре. Кутии, разпръснати на длъж и шир, до които на пръв поглед всеки може да се докосне. Често обаче не намираме правилния ключ и започваме да търсим друга. Този път…

Любовта му към морето

Морето аз от теб обичам и винаги в любов ще му се вричам, но мразя го, когато отнема нещо мое много свято. В мечтите ти те аз подкрепям и като делфинче за тебе се прикрепям, но знай брегът за някой блян е, щом семейството му цяло там е. Във водата има нещо свято, от мнозина знам,…

Усмивката

Дълго време я нямаше. Появяваше се моментно, на сила и защото често хората питаха защо не е там. Всички бяха свикнали да е там- непринудена, естествена и някак детска. Месеци наред обаче нея я нямаше. Беше тъмно, мрачно, тъжно. Сякаш зимата беше дошла през лятото, а студът беше както навън, така и в душата. А…

Сълзите

Сълзите. Мисля си как отново съм ги провокирала докато избърсвам поредната такава от лицето си. Защо са там? От радост, от ярост или от мъка? Може би нещо по средата. От радост, че съм една крачка по-напред към мечтите ми, от ярост, че искам на всяка цена да се справя и от мъка по това,…

Приятели

Приятелите. Помагат, разбират, извисяват те, ядосват се, тръпнат, емоционални са, ликуват, избухват, търпят, ежат се. И всичко това за теб. Приятелите – онези, които остават, тръгват си, но се връщат. Обичат, признават и разчитат. Човек е това, което е, благодарение на хората около себе си. Човек е щастлив с приятелите си. Те го вдигат, когато…

Подхлъзнах се. За малко да падна. Оцелях.

Отново се подхлъзнах. За малко да падна. Оцелях. Питам се колко още ще продължи ?! До кога…. Скъпите ботуши от естествена кожа, произведени в Турция, пропускаха влага  над вълнените стелки, които „топлиха” краката ми. Половината сняг се беше разтопил и беше запълнил умело всички неравности по пътя, а останалата част от снега се беше превърнала…

Спри, огледай се, тръгни

Бях първа в колоната. Хората пресичаха пред очите ми. Някой бяха сами, заровили погледи в земята, бягащи от студа, потънали в мислите си. Други предпазливо се оглеждаха. Толкова много хора бяха пострадали от злополуки, че дори и зелената светлина на пешеходна пътека не даваше сигурност. Имаше и такива, които бързаха да изпреварят тълпата. Те явно…

Художествена гимнастика

Когато бях на пет години стъпих за пръв път в залата по художествена гимнастика. Треньорката ми беше дошла в детската градина и предложи на всички момичета да тренират. Родителите ми ме заводеха още на първия ден. Всичко беше голямо, сложно, но и много забавно. От детска игра спортът се превърна в начин на живот. А…